Минават годините и все по рядко се сещаме за достойните българи от нашето минало. Забързани и модерни, ние живеем сякаш не е имало нищо преди нас. И миналото ни бавно отива в забрава... Отиват си старите хора, а с тях и спомените за достойните хора, построили света, в който ние днес сме господари... Затова искам да споделя един спомен за баба Гюрга, така като на мен ми бе разказан. Спомен, за човека превърнал народната песен в своя кауза. Спомен разказан чрез нейните песни.

"Помня този глас и тези съзвучия от детството си. Тогава имаше стремеж към изпипване на нещата. Тогава имаше прости, но красиви неща." balkhara

Гюрга Пинджурова - Хей, Поле Широко





Гюрга Пинджурова - Омиле Ми Ягодо




Гюрга Пинджурова - Гугутка Гука В Усои

Много хубава песен. Когато я чух за първи път преди няколко месеца останах без думи , има прекрасен текст. Не бързайте да я отминете а чуйте текстта и тогава съдете и я отминавайте ........  bobsheto




Гюрга Пинджурова - Море Чича Рече Да Ме Жени



Гюрга Пинджурова Кукувица кука



Гюрга Пинджурова - Пустите му моми



Гюрга Пинджурова - Извор Вода



Гюрга Пинджурова - Голуб Гука



Гюрга Пинджурова - Тамбурице

за настроението, спомен от детството :))) Наистина "Гугутка гука" още тогава ме е впечатлила с текста си и с някакво проникновение, което те кара да разбереш трудни за разбиране неща като това, че ще остарееш, ще се промени животът ...